на Никол
Забирах дъщеря си от градина, когато
внезапно заваля. Хората край мен ми
казваха: "Бързайте, да не ви навали"
Какво по-хубаво от това
да вървиш в дъжда със дъщеря си,
да те облива лятната вода
(сякаш чай от луднала вода)
да се усештащ - мокра, дъхава и дива...
Сред налетите със вишни плод
за миг да спреш от сладост укротена,
с ръце да плеснеш, да се засмееш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up