Aug 16, 2009, 3:00 PM

На Е.Л.М. 

  Poetry » Other
454 0 0
Тихо приспива Луната
своите деца по Земята
с трагедия, вероятно забутана,
там нейде в горите изгубена.
Там, където някога радост ехтеше
сега безмълвно плачат треви.
Дълбоко в корените огън гореше
от изгубени невинни мечти.
Докато в пепел изгаря гората
от несбъднати обещания,
студена целувка, шепнеща „Сбогом”
заключва спомени в наште съзнания. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко All rights reserved.

Random works
: ??:??