Прекрасна снежна вечер зад пердето.
В душата ти е зима пак.
И чакаш да премине силуета
на снежестия мрак.
Протягаш длани - писти за снежинките
и на изгарянето им във синкавия блясък
шепнеш "Нека още да не идва
мойта зима - със предсмъртния си трясък..."
Капка смърт в устата на спринцовката,
зинала над тебе...
Смучат вените ти бялата отрова...
"...Господи, умирам непотребен!..." ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up