Apr 24, 2009, 9:21 PM

На един велик Българин 

  Poetry » Odys and poems
615 0 3
В този свят, разрушен до основи,
в който няма любов, красота,
аз - самотник сред вълци сурови,
търся пристан за свойта душа.
Там, на пътя, където отраснах,
още споменът свети нощес,
той разказва за дните прекрасни,
изживяни във горския лес.
Но следите от моите рани,
те ще кажат на всеки човек
как се борих сред хора отбрани,
как живял съм живота нелек. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??