Nov 28, 2015, 11:33 PM  

На Единствената 

  Poetry » Love
1220 0 29
Докоснем ли се с тебе - полудяваме.
Телата ни са в странна безтегловност.
На "малката си вечност" се надяваме
и на красиво сбъдната съдбовност.
Сега сме само топъл полъх двамата -
препускащ дъх по тялото на другия...
амброзия, преляла гърлото на каната,
достигнала до вените на влюбения.
В сакрален мрак прилепнали оставяме
вълшебен отпечатък - йероглиф за спомен.
Печата на мечтите си с ръце полагаме
върху мига повярвал, че не е бездомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??