С едно сърце на длан ти появи се,
подпря небето свъсено над мен,
на глупостите ми придаде смисъл.
И обясни ми що е нощ... И ден.
Крилата ми прокъсани и мръсни,
без жал заши. Дори не ме боля.
"От болката ми каза, ще възкръсне,
дори по-силна твоята душа!"
Прогони ти мъглите, да се скитат,
самата слаба, сила ми дари.
За твойто име грешките ми питат,
след теб и те са бели и добри. ...