На едно влюбено Сърце

Dec 29, 2009, 9:48 AM

Poetry » Love

1036 0 2

Защо си се развикало? Боли ме!
Не виждаш ли, че цялата съм... гроб?!
Не ме моли със думите ”... спаси ме!”...
Млъкни, Сърце, не искам да съм роб...!

Добре ми беше мъртва да живея,
макар и празна, куха и сама...
Актриса бях и можех да се смея
под маската на сляпа суета...

А истинска сега кому съм нужна?
Пречистена и жива... и с душа...
Сред свои съм, а толкова съм чужда...
прокЪлната, изгубена в... Тъга...

Изпроси си Прокобата епична...
Любов ти се прииска, ето дръж!
Ранено да си, всъщност е логично:
Нима мечта за Цъфналата ръж?!

За Сродното копнееше, признай си;
Над Разума го търсеше, нали?
НамЕри го и… вярвам ти… покай се!...
От срещата на Сродните… боли...!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vulchebnik (Евгени Янев)

2009-12-29T20:47:06+02:00

Сърцето на влюбения творец е уникално!То страда повече ,защото е по-сензорно,по-чувстващо,по-търсещо и отдадено!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-29T11:13:29+02:00

Сърцето винаги има право!

Хубав стих, Дида!