Sep 11, 2008, 2:11 PM

На екс, пия за теб 

  Poetry » Other
793 0 12

Естествено, нямаше да съм твоя,

до болка ясно беше ни на двама.

Изправен пътят е, гладък, за завоя

не ми достига скорост и програма.

 

От по-друг ъгъл гледах на нещата,

това, което исках, казах го на глас,

като чист извор изля се от душата,

роса изкъпа чувствата между нас.

 

А ти мълчиш, нима беше поразен?

Дори за „Сбогом" не намери сили.

Не е възможно от мен да си ранен,

аз не ранявам (роза без бодили...).

 

Така решил си и нищо не ми каза...

Мълчанието често е красноречиво.

Изпихме чашата, на дъно се оказа

глътка последна от питие горчиво.

 

 

(а)

11.09.2008г

(цикъл "Посветено")

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??