Feb 27, 2010, 11:08 PM

На Епикур 

  Poetry » Phylosophy
1582 0 4
Смъртта идва, без да я канят,
има за всеки, дори ще остане.
Затова нека да не мислим за нея.
Не е страшна, щом обичаме да живеем.
Ненужни са злато, имоти и слава.
Гробът всичко превръща в плява.
Животът даден е за да избираш
как да живееш и как да умираш.
Всеки има нужда от прегръдка
и миг, запомнил се с „Обичам те!”
С пеперудени мигли и божествена гръд –
Луната е майка на всички момичета. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Random works
: ??:??