Крачи август властно и жари
стърнища и храсти покрай прашния път.
Очите му - въглени от димни пожари.
Стъпките му - дълги сенки растат.
Още малко и ще хлопнат прозорците.
Ще натежат към септември везните.
Дъжд ще плисне от очите на нощите
с капки перлени, вместо птици по жиците.
От любов към него линее тревата.
Златна охра превзема зеленото.
Твори на „Есенно прелюдие“ черновата.
Щедър, но и от всеки по нещо отнема.