Прохладна вечер, в знойно лято...
Край езерото аз съм спрял.
И гледам светлините във водата
града отсреща заживял ...
Блести града отсреща във водата,
сред нощни пеперуди се е спрял...
А силуета в дъното на планината,
над покривите лакти е опрял.
Излезнах аз за малко от хотела,
преследван бях от Самота,
тя в своите тъги ме е оплела,
и тук във чуждата страна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up