Aug 8, 2007, 10:48 PM
На Гео
553
0
3
Здравей, Приятелко,
да си побъбрим.
Да строшим с думи
тежки калдъръми.
Със шепа вода
лицето измий ми -
с тъжна прохлада
да се напием.
Тя, болката във гърлото,
от друго драска -
неизречени думи
в шепа пясък...
Здравей, Приятелко,
и прости ми. -
Светлината ти с Луна
затулих...
В дебрите на моята душа
неизбродно се изгубих...
Oтдавна тръгнах...
и знам,
че вече,
в мрака никoй там,
за мен
не ще заплаче...
да си побъбрим.
Да строшим с думи
тежки калдъръми.
Със шепа вода
лицето измий ми -
с тъжна прохлада
да се напием.
Тя, болката във гърлото,
от друго драска -
неизречени думи
в шепа пясък...
Здравей, Приятелко,
и прости ми. -
Светлината ти с Луна
затулих...
В дебрите на моята душа
неизбродно се изгубих...
Oтдавна тръгнах...
и знам,
че вече,
в мрака никoй там,
за мен
не ще заплаче...
© Нели Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасно посвещение и тъй като имам честта да познавам тази фея, на която е посветено мога само да добавя - Тя го заслужава!
-
"Oтдавна тръгнах...
и знам,
че вече,
в мрака никoй там,
за мен
не ще заплаче..."
Можи би не е така...
Чудесен стих, Нели!!! Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А Гео, е прекрасен творец и аз и се прекланям!И много я ценя.