Sep 29, 2011, 2:38 PM

На грешната гара 

  Poetry » Love
833 0 16

Мечтите ми сякаш се вдигат на пръсти

с идея да стигнат звездите.

Но в свят, прозаичен, досаден до втръсване

умират, стаени в очите.

 

Без тях май все гоня пропуснати срещи.

Живея със старите спомени...

А после съзирам парченца надежда

и в стихове с теб си говоря.

 

Макар че денят ми се рее разсеяно

и крачи с несигурни стъпки...

А пътят към теб все по-странно бледнее

сълзи като дъжд и помръква.

 

И само нощта си е моя, все чака

нахвърлила триста задачи.

Отдавна най-верен другар ми е мракът,

уютно намята ми здрача.

 

Как тъжно светът в кръговрат се повтаря,

как тъжно в лъжи се пилеем!...

Убили мечтите, на грешната гара,

досадно и сиво стареем.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъжен стих, хубав стих!
    Може би трябва да им позволяваме да стигат звездите...
  • Много ми харесва!
  • Много, много ви благодаря, приятели!
  • Дълбок и разстърстващ стих, поднесен с майсторство и финес.
    Поздравления, Дани.
    А за грешната гара... да, дали пък не е прав Земеделец?
    Съдба е!
  • И от мене, Господи!

    Пази Я, Господи, от всички беди!

    От телеграми, от лоши събития,

    макар и един път на стотина години!

    От варвари, трошащи обители!

    От проливните, безмилостни дъждове!

    От ветровете, беснеещи по пътя!

    От неслучайни и случайни мъже,

    триещи прага Й, разпътно!

    От засмукващи, тайни блата,

    от зли бури, от горски пожари,

    от пиянски скандали, от летяща кола,

    от паднала керемида на тротоара!

    ***

    В шепи лицето си крия и стена:

    Господи, пази Я и от мене...

    Зем.
  • Мисля, че всяка гара се оказва "грешна" – след време.
    Просто любовта невинаги знае закъде пътува...
    Тъжно е.
  • За пореден път намирам се в стиха ти, Дани...много близки усещания, сякаш изразяваш моите мисли...
    Не зная как да те коментирам...
    !!!
  • началото е грабващо!
  • Хубав стих! Харесах!
  • Много тъга наистина тук...
    Но ти си цялата любов,сигурна съм,
    че ще оцелееш
    Поздрав,Дани!
  • Хубав стих!Много ми се иска да коментирам за смисъла на нещата, но с огромно усилие се въздържам.Поздрав,Дани!
  • Дани, не мечтай спомени!
    Поздрав!
  • Дани...ако се стигне до там, да намериш уют в мрачния здрач,време е
    да преразгледаш жп- разписанието!
    Иначе,съгласна съм с Краси,по- малко боли,когато се излеем в стих!
    Поздрав!
  • "Убили мечтите, на грешната гара,
    досадно и сиво стареем."

    На грешната гара, привързани от чувството за дълг и отговорност, от разума, който се опитва да сложи юзди на напиращите чувства. Дали ще е щастие, ако е изградено върху нещастието на други? Докъде да се простира нашата свобода, за да се чувстват свободни и щастливи и тези, които разчитат на нас и ни обичат на тази грешна гара? Много въпроси си зададох, замислих се...
    Поздрави за хубавите стихове - опоетизирана философия на любовта, щастието и свободата!

  • Дани,помисли си само,че има случаен минувач, който без да иска те заговори,после невидимо как, се озовеш на неговата гара!Възможно е нали!С твоята голяма душа няма начин да не се случи!Поздрав!
  • Това е най-тъжния ти стих, който съм чел... Има неща за които никой не е виновен, Дани- Съдба му викали...
    Понякога си мисля, че като си говорим в стихове, по- малко ни боли - ако не съм прав кажи ми!
    Зем.
Random works
: ??:??