Излязох рано днес да поразходя
любимеца – домашният ми пес.
Аз него уж, но всъщност той ме води
и върши всичко в собствен интерес.
Размята ме насам-натам из пътя,
изтича тук, а там пък вдигне крак,
като занесен във тревата стъпва
и изведнъж напред се втурне пак.
„Добре, де, казвам, не е никак право –
ти мислиш си единствено за теб!
Километраж навъртам много здраво
за тоя, дето духа... Я, да спрем!” ...