Nov 18, 2008, 10:05 PM

На гроба на баща ми 

  Poetry » Phylosophy
1457 1 19
И ти потъна в лакомата пръст...
припадат черни сенки зад баира.
Без теб линея като твоя кръст,
ала покой душата не намира,
не се смирява клетото сърце!
Не ще приеме участта, съдбата,
докато ти не подадеш ръце
при теб да ме въздигнеш в небесата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Рашева All rights reserved.

Random works
: ??:??