На хълма, под стария орех седим.
Като някакви весели свраки
задъхано бъбрим и смеем се...
Чупим орехи с кафяви пръсти,
а устните набъбват до тръпчивост...
Говорим за любов, жадуваме любов!
Край нас смехът по момичешки тича
и опашката на дългото лято
през поляните гони ли, гони...
Отново заедно сме след години –
на хълма, под стария орех седим...
Като някакви строги богини ...