Aug 26, 2011, 10:29 PM

*** /на И./ 

  Poetry » Love
695 0 0
Недей разравя неугаснали жарави...
Защото по-вече от тях боли...
Дори за миг не ме пожали,
когато във живота ми се появи...
НЕ ИСКАМ ЖАЛ! Не искам, чуваш ли?!...
С нозете боси стъпвам по жарава...
Аз само исках да не бъда ничия...
Душата ми остана неразбрана...
Когато падна, пак ще се изправя...
И смисъл няма от сълзи....
Недей разравя неугаснали жарави -
щастлив във самотата си бъди.... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райна Недялкова All rights reserved.

Random works
: ??:??