На инат

Sep 4, 2008, 6:53 PM

Poetry

5.0 (1)

750 0 2

Любов безлика, ненавременна, гнила, бездомна,
стотици лъжи акостираха в твоите пристани.
Един път, втори път и ето - счупената стомна.
Избухнаха в безпорядък стаените истини.
И няма и прашинка от мечтаното вълшебство,
само неспирен грохот от кипящо възмущение,
когато разбереш, че любовта ти е последствие -
дошла след неговото тежко примирение.
Ако разочарованието ми можеше да прозвучи,
оглушителен рев би разтърсил земята,
земята, която пред мойте очи
се гърчеше жално на греха в пипалата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Божият дар
It's nice

How nice is a person to be lonely- all alone against the evils of the world; from the shackles of th...
Mourning

Dreaming with the blackness of the dream i feel you even when you're gone. Meet me in my dreams and ...
Imitation of life

Imitation of this life is the life I hold inside All the benches sit besides As I'm walking on the a...

More works »