Nov 13, 2014, 6:03 PM

На инат 

  Poetry » Love
1214 0 4

Уплашено сърцето разтуптя се,

не искаше любов да го погуби.

Задъхано поспря и овладя се,

на инат поиска само да разлюби.

 

Опита се да продължи напред,

да забрави спомени, копнежи,

даде всеки ден пред себе си обет

да не допусне пеперудени летежи.

 

А Любовта не му остана длъжна

и пролука си намери пак към него,

нашепна му без срам, че е по-важно

да отстъпи пред голямото си его.

 

Разтворила обятията му горещи,

като фонтан започна да се лее

и на инат реши да му покаже

ситуацията кой единствено владее.

© Христина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички за хубавите думи! Пожелавам ви хубава и творческа вечер!
  • Поздрав и от мен, Христина!Истинската любов винаги достига целта си. Стихотворението ти е много оригинално и те поздравявам за него!
    Желая ти лека вечер!
  • Това е истината!
    Човек не може да заповядва на сърцето си
    кого да обича!
  • Много хубаво разсъждение поднасяш, Христина! Сърцето не може да се опре на истинската любов. То е като крепост, която тя рано или късно завладява. Всичко отстъпва пред любовта - разум, логика, интуиция. И единствено любовта ни прави щастливи, но най-много от всички видове любов - Божията!

    Поздравление за стиха!
Random works
: ??:??