Отминават желания, мечтите полека угасват...
Копнежите - сякаш не са били.
Още колко ли мисли ще дойдат,
колко ли скъпи неща...
Още някой много близък,
още святи желания...
Но, когато пристъпи в живота ми,
аз не знаех тогава, че Ти си
самата Любов...
Аз не можех да мисля, да виждам,
да вярвам и не знаех какво исках дори...
И сега съм така - сякаш Те няма...
Не копнея за други неща -
чакам Те...
© Димитричка Спасова All rights reserved.