Иване, родният ти дом, любим и стар,
стои си нейде там, над Ловеч, в село горе.
Иди спокойно! Даже и със троен катинар,
вратичката пред теб сама ще се отвори.
Бездомно куче ще се стресне в двора пуст,
отдавна спряло за стопаните да жали.
Сред многото души - едничко живо тук,
до тебе най-накрай само ще се погали.
И тук, където спомените следват своя ход,
седни на прага, тихо го помилвай в мрака.
Той пази още мириса на татковата пот
и стъпките добри на свидната ти майка.
По повод 65-годишния ти юбилей, скъпи приятелю!
С обич - Теменужка Маринова
© Теменужка Маринова All rights reserved.