На Иви
Далече си, ала не пречи
да те създам от малки думи,
превръщайки те във потребност,
в която тихо ти да чуеш,
как бурята отваря рани –
спокойствието даже също,
и с тях не мога да остана,
защото няма да се върнеш.
Обратно думите не стигат,
мъгла и сън, във две посоки -
в нощта очи вечерни мигат ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up