На Иви

Sep 11, 2013, 7:38 PM

Poetry » Other

966 0 5

На Иви
Далече си, ала не пречи
да те създам от малки думи,
превръщайки те във потребност,
в която тихо ти да чуеш,
как бурята отваря рани –
спокойствието даже също,
и с тях не мога да остана,
защото няма да се върнеш.
Обратно думите не стигат,
мъгла и сън, във две посоки -
в нощта очи вечерни мигат ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На Иви

Want to read more?

Random works