Светът е малък, побира се в шeпа ръка.
А ръката какво е? Нима може да обхване света?
Не, тя е малка и нежна, но някога НЕ...
Но тя може да каже това, което ти не можеш винаги – НЕ.
* * *
А очите какво са? Нима са лъжа?
И могат ли да лъжат? Нали са врата към твойта душа?
Но може ли ли всеки през нея да мине, да счупи железния взор
и погледа твой да усети, изпълнен с надежда и молба за любов.
* * *
Капчица чакаш, може би две, но дали ще минат през твоята врата?
Заключил си здраво и силно ти твоята душа.
Ще се намери ли някой, който да може без упор, без сила да влезе, да
отключи твоето сърце или в килията тясна и влажна ще чакаш лъча светлина,
но само чакащ любов, без надежда да дойде това същество.
* * *
Страхът ли е това, от което ръждясва ключалката тясна и здрава,
и ключът от сърцето не става, лъчът светлина изтънява и чакаш
ли, чакаш другото АЗ да отключи таз тежка врата.
© Мария Стоилова All rights reserved.