Смислово безмислено упорство,
само на няколко парсека,
чувал е някой за донорство:
- Бесете веднага на прусека*.
Класически, по класа разделени,
подредени по рафтове прашни.
И мрачни, изтикани по върховете,
нозете тъпчат думите езически.
Мислите на вятъра – утайка
от ситото на слънчовата сянка,
попаднали във кратера – фантазия
Тогава няма „Мила” – мразя я.