На жена ми
Защо тъгуваш, хубаво момиче,
и как въздишаш тежко, през сълзи?
Нали си имаш кой да те обича
и вечер над съня ти тих да бди.
Нали си вече силна и голяма,
макар с по детски греещи очи.
Нали сега и теб наричат мама –
а туй е бреме, от което не тежи!
И уж се взираш с укор, а утеха
с надежда дириш в моите очи.
Усмивката е любовта от памтивека, ...