May 21, 2011, 1:40 AM

На жената 

  Poetry
683 0 1
НА ЖЕНАТА
Прекрасни, падащите утринни лъчи,
те палави играят във вашите коси.
Коси от вятъра тъй нежно разпилени,
с красотата си държащи мъжките сърца пленени.
Очи пленителни, тъй нежни и прекрасни,
те светят неуморно, като звезди на небосклон, тъй ясни.
За да можем пътя в тъмнината да намираме,
и до вашата пленителна харизма, мъжете да се спираме.
Усмивка, така прекрасна като утринна зора,
зора, която блясъка оставя в капчица роса.
Усмивка мила, чувствена и нежна, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андриан Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??