Оглеждаме се - тъмнина и тишина
и само времето стои над нас!?
Като заседнала отломка в плитчина
или изхвърлена сме плячка на брега!?
Не ни прави ангели животът, нали
и навън отново все вали ли, вали!
Огъва дървета, развява листа,
от тайната му велика избива сълза!
Оставя ни една-едничка врата,
да обичаме сто процента, до една!
А челото ни докосващо звездите ще бди
до всяко утре, ако имаме смелост, ...