Сам с мислите си

се замислям

за смисъла на въздуха да се вдишва.

На качествата, от които същността ми
ражда тежки сълзи, веждите ми настръхват даже,

спирам ги с разсъжденията си, за да се чудя безкрайно над

дадената неразбираемост.

Свободен съм с болката си, събудена от чуждите

болки.

Открива се със светлина добротата съвършена,

сред некачествената дадена жестокост.

Не искам да са били дадени лошите неща, но на тях

благодаря, че разграничавам самонаказваща се

самота с причиняващи болки по непредназначение

от смисъла на чистия въздух с доброта, прегръщана

с топлината и свободата - чудесата и вълшебствата.

                                                                                                                             Г.Ф.Т