Aug 11, 2020, 11:00 AM

На кантара 

  Poetry » Phylosophy
821 1 0

В живота ни кантара,

люлее се немирно.

И в бруто, нето, тара

претегля ни неспирно.

 

И радост ни показва,

горчивото измерва.

За тарата подсказва

и нетото отмерва.

 

И капка обич вземаш,

но цяла я раздаваш.

Вината си поемаш

и в честност се познаваш!

 

А с нетото порастваш

във времето неспирно.

Като човек израстваш

и със сърце немирно.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??