Със Съдбата си правехме афтър парти.
Решихме да се обзаложим .. за Тебе.
Избърсах праха от тестето с карти,
преглътнах достойнството и почнахме.
Късметът отново не беше на моя страна.
Тя, мръсницата, раздаваше.
И всички козове бяха нейна ръка.
В характера ù е и винаги побеждаваше.
Бутилка вино отворих, запалих цигара,
не бях с колата .. поглезих се малко.
Наградих се със екс за "провала".
Отново ме цакаше.. Не е ли жалко?!
Долях ù. Отпи, а аз коза ù скрих.
Тя нежно се усмихна и засмя.
"Съдбата не можеш да надхитриш".
Така все губех на карти.. така изгубих и в любовта.
© Емилия Йорданова All rights reserved.