Коя съм аз за теб...
един експеримент социален...
или градината на твоите желания...
Не знам, но иска ми се аз да зная...
желанията ти да оправдая...
Мълчиш...
а аз при всеки поглед твой
очаквам трепетно да разгадая...
Мечтите, въжделенията твои...
Покоя да получа след въпросите безбройни...
В съзнанието ми, които раждат се в безкрая...
или на любовта или на самотата...
В която аз, обречена сред суетата,
вървя през шеметното време...
На истински, реални нам проблеми...
Кажи ми, скъпи, успокой душата,
която толкова терзания понесе...
Дали и днес не ще получи отговор
на въжделенията свои...
или отново ще заключи врата,
открехната с надежда
към своя свят, към твоя свят...
не знам... но иска ми се да прегърна...
аз вярата в твоя храм...
Дано успея да възвърна
отново любовта за нас...
© Светлана All rights reserved.