Отдавна пламъка на първата ми обич,
горял бе и изгасна в самота.
Но и днес понякога във мен прехвърча
онази лумнала по теб искра.
Твоето лице ме кара да си спомням,
от усмивката избухвам в плач.
Но...не бива още да забравям,
че изгрев беше някога,сега си вече здрач.
Имаш друга-може би и обич чиста
във вас започнала е да пламти...
Докато днес ви изпепелява до последно,
след време ще престане да гори. ...