На музата
Изваяна от моите желания,
рисувана от сънищата мои,
жадувана във хиляди послания,
отнела ми до капчица покоя,
намерена във миг на вдъхновение,
изгубена след дългата раздяла,
завърнала се с кротост и смирение,
приела ме в прегръдката си бяла...
Ти си за мен единственото нещо,
което съм желал да притежавам...
И тази нощ – пред коледните свещи
на чудото аз пак ще се надявам...
© Георги Ванчев All rights reserved.