Тук ухае на хляб и на щастие
и на прясно косена трева.
Тъй е хубаво! В гърлото дращи
и прегръщаш сълзите едва.
Стара къща и стара ограда.
Всъщност, само чимширът е млад.
Той със никой не е в надпревара
да превзема "непревзетия" свят.
Две кокошчици рият усърдно,
търсят слънце, дето дюлята скри.
Сякаш влезли във кадър с превъртане -
всичко тук на обратно върви. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up