На края на думите
В безброя от думи разбрах, че и те си имат край
и ето ме, стоя на него, безмълвен със зашитата уста...
... А гледката е просто амфаза на гърба ти -
отдалечаваща се в улицата разплакана жена.
Като че ли всичко, което ни разделя, си има пълно право
и казват, че след време остават само хубавите спомени.
А лошите са просто причината да бъдем разделени, драга,
на двата брягя, на реката, която със солени сълзи сме отронили.
Но ти бъди все така влюбена в живота, Единствена моя,
сега съм просто мастило в хартия, така че не сричай...
Помни ме буква по буква, до последния ред, който дава фирà, ...