The work is not suitable for people under 18 years of age.
Ку искати са смейти, амъ мен ми са риве!
Устанаф бес либовник, клета!!!
Жалейти ма, намен пунежи ми са мре...
а койту не разбира ут прублема,
ша зъмола - ич дъ ни са спира да чите!
___________________________________________________
Да ви разпраям, 'начи, снощи що са случи.
Ма не, чи съм клюкарка. Не бе, НЕ!
Седа си аз на компъ, дрема кът мисиркъ,
а Нещу 'зе да светка... ей гу де.
Нали Ентелигентка си съм - гледам,
у кюту некуй иска да ми пиши...
Отвърнаф му тъка: "О, мили, хай!"
Нали тъка са вика по чужбински?!
И запузнавани слид туй пудефми.
Нъсрещъ - некъкъф младок.
И мисла, и очите ОчОчориф:
Излезна ми късметя, брей!
(Да н' ви убиснявам, 'начи,
чи гу пузнаваф дажи некогиш.)
Та, си мълча и са чочоря:
Той: "Колко ми е драго!!!
От къде си, що си?"
(Брей, можи ли да каже някуй,
колку ли ми ни личи куйя съм?!)
Па зеф на интиресна да са прая.
Поубясниф му туй-онуй, и кво, и що.
"Ти ко ми прайш? – из Еднъш го питаф.
Па той разпрая: Пиша със едно момЕ".
Брей, че и отракан! А не повни,
когиш със мен си йе писАл…
Уж аз напред съм с ЕГиНето…
В един мумент – ви казвам – са шашнаф!
И казвам му на оня: "Ади, чао!
Въпросче той виднага изпраскА:
"Ма чекай бе, не штеш ли да напраим секс?
Ма не убикновен, модерен - вика, –
и дажи многу, многу виртуален,
сига йи страшну актуалин.
Бреййй!…
Чи га станал йе толкуз оправин мЛадокъ?!
Ут как забрайл мъй, не ми й писАл,
сегиш решил да ма такова, в Нетъ.
Божкей!!! Къф ий мираклия!!! Ей, голям!!!
В земятъ да путъниш – пусти срам!
(Ма тук на вази само ша обадя:
на пейкътъ прублема да ришим -
ша са приструвам - мисла си,
аз 'моа, и ша пъшкам, дажи…
Ма га ма чуй, ша има да си зема - от Михаля!
А кметя да си придприеми не'кви мерки
за мудернити, тъквизи тихнулогии.
Разврат!!! У кюту да са праят разни оргии...
И та молам, начи, Кмете, чи си най-курназ!
Чи тъй - сига де, на думатъ да дода:
Сидя си аз и пуля се у компа,
викам му на оня: "Да стани, ка`ту си решил!
Ма има и идна пундробнос -
не съм май вещъ в тъз новичка наука".
Той вика: "Ти не бой са! Аз ша та науча!"
А будната ми сЪвес` в мене вряка!
Ам тъй де, да ни съм бръмчалка?!
Па и той – куга са'й очочорил толкус?!
Чиляк уж арен беши, ма са й сдухал, ясну…
И доста са й ошлайфал , начи...
Тю, да са не види!!!
Тц, тц, тц…
Чи, толкус време нЕ ми са й обаждал,
чи дажи можи и да ма й забраил,
ма -НА! научил занъятя.
И тъй седяф, и гледаф, изтъпяваф...
Брей ! – мисла си – как ша става тая?!
Амъ… нЕма де да идъ - затърпяф…
И почнафми да си гуворим! Тайну!
"Ша са разфърлиш, вика, ша са пуумачкаш,
и язе – тука. Докат съм гутов - след малку".
Брей! Кви са тии чудесии? Онимяф!
Туй било начи, либофта, и виртуална!!!
Па баба ми ши кажи: "Божей! Накъде въри свитъ?!"
На негу викам: "Ади давай!"
(Хе, хе, хе! Пък тайничку ша гу излъжа -
нали ни съм ут фчера! – някак си –
ут приказки ша я дукарам. Мога гу!)
Божкеййй! И нал съм дявулита… ПозъСмяф са.
А оня светкъ: "Ади ощи малку -
и азе съм гутов!"
"Бре! Чекай! – викам, - мноу бързаш,
ас тамън сам са разфърляла!
Нидей! Дай двамъта да свършим…"
…
Е, А познайте, кво станА накрая?
Тамъъън и двама да путъними в икстаз,
и… токъ спря… а ,бре, свърши!
ЕОН-а дръпна шалтера тугаз.
Сига?! Боже! С пустия си мой късметь -
тамъъън… да гу дувърша…
И останъл, зер, чиляк на букаи…
Къ нема дъ съ хилиш ду припадъни?
Та… днеска, зер, ут мислини мъ й тръшнала идна главъъъ…
/Писано под редакцията на petinka67 (Романтична душа) -
с много благодарности за оказаната помощ!/© Нели All rights reserved.
Па дзвънни един талафон приди тува, а?