На кънкѝ в Ада...

... Кои сме ние?... И защо сме тука?...

Земята кой посочи ни за дом?...

Живеем тайно в някаква пролука

на Времето, а готвим ѝ погром...

Преди да сме започнали да мислим –

привлечени от нейния пейзаж,

от планините и реките чисти –

ли взели сме я с вик: „на абордаж!”

Не канени дошли сме на Земята,

пресрещайки я в Звездият ѝ ход

и дълго сме я мъчили горката –

да пригодим към нашия живот;

горите ѝ без жал да обезлистим,

цветята да залеем със бетон

и да опашем цялата във писти...

... А беше обещана ни за дом!...

Реките ѝ дори текат кафяви,

но глухи сме за жалният ѝ тон...

Каква била е, даже тя забрави...

... А беше обещана ни за дом!...

В небето черни облаци се вият

и сажди падат вече вместо дъжд –

и трупат се, и скоро ще покрият

те цялата Земя нашир и длъж...

На Слънцето закриват светлината

и вече на военен полигон

Планетата превърнахма... Земята!...

... А беше обещана ни за дом!...

И откогáто пише се История,

а може би дори и от преди –

войните са войни, не алегория

на слава завещана от деди!...

Не вързан луд се винаги намира

в делириум за Слава „откачил”

(а Лудостта ни само не умира!)

да палне сам фаталния фитил...

Понеже с интелекта се гордеем –

Земята можем даже да взривим...

Какво му мислим – в Лудостта се реем,

че нови Светове ще покорим!...

... А някога цветя със чар цъфтели

в това, което сме нарекли: „Рай”...

... но Динозаври преди нас живели –

владѐейки площта открай докрай,

обаче те не дръзнали Земята

да подчинят на цялата си власт

и днеска ако съдим по делата:

--били са с разум, повече от нас!...

... Понякога загледан в необята

и в звездният керван в нощта извил –

си мисля, как е сбъркал Бог, когато

е взел, че Динозаврите избил...

Планетата те щяха да опазят

такава, както Той я бе създал:

красива и с цветя, но и с онази

божественост, която бе додал...

* * * *

... О боже!...Господи!...Творецо скъпи,

Земята за да има бъднинѝ

и имаш власт Съдбата да отстъпи –

те моля: „Динозаврите върни”...

...А нас ни изпрати като награда

с последната ракета в Пустошта:

с кънкѝ да се пързаляме във Ада

в оставащия миг от Вечността...

24.05.2017.