...
Скривах се в устни затворени,
примитивна усмивка...
Прикривах поредната болка
с очи неглижирани, примирени...
И трая си в предразсъдъци,
мнителност, неубеждения...
Загубих си времето в глупави размишления...
Но ето – проблясък в тунела
на личното си прозрение,
живея, дишам, храня надежда,
движа доверие...
Усмивката грее,
обичам живота... душата ми пее...
Благодаря!
© Красимира Генева All rights reserved.