Хората с небето се споглеждат,
и звезди - очите им! - блестят.
Пак четиримерната надежда
полетя в тримерния ни свят.
Ей, Земя на хората, във мрака
трепнала звезда предупреди:
някъде в пространството ни чака
Антоан дьо Сент Екзюпери!
Но и долу светлините-рани
чакат някой да ги угаси.
Малък принце, татко Антоане,
чакайте ме, аз съм още жив!