На локвички любов ще те изпивам
Не ме поглеждай! Аз не съм жената,
която в Рая ще те отнесе с крила.
От тези съм - да палят адски огън и с душата,
прогарят буквата си върху чуждите сърца.
Не ме гали! Стрелите страстни
от погледа ти са мъжествено опасни,
ще разнесат по вените ми лава,
и ще забравя, че съм твърде слаба…
Ще хвана рула здраво и с ръце
по тялото ти ще рисувам пламък,
ще тръпне всичко, сякаш е с перце
рисувано и издълбано в камък.
Не искай много! Корабът отплава…
Жената силна, не се обожава,
а страстно се предаваш паднал,
пред нуждата да я обичаш и такава.
Не ме желай, че ще потънеш в огън!
И ще се разтопиш като висулка малка,
на локвички любов ще те изпивам,
и всяка капка ще ми бъде сладка болка.
© И.К. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"На локвички любов..." Много красиво!
-
Благодаря,Данаил! Ами така е, когато си имаш работа със спящ вулкан...
И от мен поздрави! -
Много локви, много лава, много нещо! Поздрави!
-
Благодаря ти, мила Иржи! А за силните жени...Ами, който не харесва, да не гледа и пипа,... А "рецептата" е безотказна.
-
Ама много хубаво се е родило,Илиана!Значи,когато се ядосаш на мъжа...добра рецепта!Защото стихът ти е много издържан в ритъма,за съдържанието-нямаш грешка!!Жените станаха доста силни и това не особено се харесва....
-
Благодаря ви,Веси и Доче!
Живи и здрави и весели празници! -
Стихия от любов
-
По-често да му се ядосваш Шегата на страна, страхотна си, както винаги!
-
Наде!!! Сигурно имаш слабост към стихиите...,но чувствата са взаимни.
Данаил, благодаря ти!
Бъдете добри, благородни, чувствителни и много човечни! От сърце ви го желая! -
Силно! Поздравления, Илияна!
-
Фъртуна, вихрушка, горски пожар...Лия...женствена, страстна...И как да не я обичаш?
-
Благодаря ти, Марианка! Благодаря и за "любими " и за оценките на всички прочели. Текват ме и такива идеи, че като ми прелее клетката... изливам малко от нектара.
-
Светле, ама си! Нищо му няма, свикнал е на жиленето. Така или иначе за "добро утро" ме пита: Днес коя е на власт - дяволицата или ангелчето?
Стойчо, имало е коментари, които много съм харесвала и много са ме трогвали, ала този ми идва да си го прегърна с две ръце. Аз се самоопределих като оса, но и пчеличка става, поне докато не си прибера рогцата, защото по принцип съм козичка. Извън шегата - искрено от сърце и напълно реално ти казвам : Благодаря! Не само мъдрост се крие в думите ти, но и много разбиране. -
Все пак да споделя: тези стихотворения, които са оценени високо в сайта от читателите,са написани след големи разочарования, огорчения,разлъки, несподелени чувства и емоции.Естествено, че говоря от първо лице, единствено число!
Илияна, човек е като пчела: събира емоции (цветен прашец, нектар и т.н.),пълни клетката си (главата)с добри намерения (мед!) и като го предизвикат-вади балсам за душата и го дарява на останалите!
Такива са всеотдайните люде! -
Горкия човек...
Прегръдки, Lia...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
