Изчезна ни прасето – яко дим!
Надежда ли на Коледа ще готвим?!
Не ставаше дори да го дарим,
не беше никак яшно, а напротив –
порода Пурко, дръ́гляво прасе,
уж хитрушанко като Кума Лиса,
но кой го хване, всеки го пасе,
меракът му бе само независим.
... Обадиха се. В сто кълбета прах,
засякли въглероден отпечатък,
кой паметник е яло не разбрах,
манталитет или съдба, горката...
С лъжата, че животът не е бил,
пак исторически гладът го гони,
и ръфа всичко, нашенски резил,
на лов е хукнало за фараони.