Примàмливо полюшват се тревите.
Копринен шал развързва тишината.
Във шепите ни тихо спят звездите,
пулсираща ни вика тъмнината.
На лятото по нежните пътеки
с теб тичаме като деца щастливи.
Мечтите ни са две хвърчила леки,
синеят се над закъснели ниви.
И житен клас усмихнат се покланя,
лицата ни докосва с пръсти леки.
Защо не можем вечно да останем
на лятото по нежните пътеки...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up