Оглеждам се на улица без път.
Загубена в погрешна перспектива.
И чудя се, къде ли пак ще спрат
душите на пристигащата зима.
Ще разпознаят, явно, тайните си преспи
от минали разходки точно тук.
И в хор от безсловесни песни
ще дойдат във самотния ми кът.
Отново ще огреят нищетата
с лъчи на дивно-снежна буря,
във весел плач ще ми приспят тъгата
и спомена от болка ще разтурят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up