Теб те помня все нежна и бяла,
слънце пробило облаците сиви...
Първото свидно лице, което бях видяла,
помня как на татко казваше "Мили...
... виж малкото, розово вързопче,
не е ли най-прекрасно в този свят!"
Аз бях малкото слънчево снопче,
с което направи баща ми по-богат!
И помня как с приведена глава
ти бдеше над моят сън неспокоен...
За да поникна като младата трева,
от къде намери сили да си все така неуморна? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up