В клепачите подпухнали на делника,
ти носиш във косите си усмивка.
И винаги успяваш да си смела,
дори когато чувстваш се подтисната.
И гордо във душата ми пристъпваш,
изгряла нежно с аромата на цветя,
а след себе си оставяш топли стъпки
и пръскаш обич, вяра, топлина.
Аз искам на тебе само да приличам,
майко моя, слънчев лъч, жена.
В очите ми ти винаги била си истинска.
Обичам те! Целувам ти ръка.