В клепачите подпухнали на делника,
ти носиш във косите си усмивка.
И винаги успяваш да си смела,
дори когато чувстваш се подтисната.
И гордо във душата ми пристъпваш,
изгряла нежно с аромата на цветя,
а след себе си оставяш топли стъпки
и пръскаш обич, вяра, топлина.
Аз искам на тебе само да приличам,
майко моя, слънчев лъч, жена.
В очите ми ти винаги била си истинска.
Обичам те! Целувам ти ръка.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up