Букет си ми набрала, мамо,

от твойте дъхави цветя,

да знаеш как се радвам само,

че в ръцете си твоята любов държа.

С ухание на пролет и кокиче,

окъпани от утринна роса

о, как се радва твоето момиче,

по бузата се стича и една сълза.

Те чакала си, мамо, прага да прескоча,

в очите ти да блесне светлина,

от огъня запален, в твоите зеници

да пламне обич в моята душа.

Ще поседим на пейката във двора,

ще подържим ръцете си в едно,

че ти си , майко моята опора,

че бдяла си над моето легло.

Набръчкал е лицето ти живота,

косите ти посипал със сребро,

но погледът е същият, изгарящ,

потъвам в него и ще се стопя.