Mar 25, 2008, 9:50 AM

На майката 

  Poetry » Other
1965 0 12

Дарила нов живот,

ти бе достойна жена.

Помниш ли, когато

бдеше над своите деца,

гладуваше заради тях,

не спеше често в нощта?

Помниш ли, как те

зовяха "Мамо, мамо!"

Сега са вече големи,

стигат до твоето рамо.

Ти видя смисъл велик

в чудото на детските очи.

Те бяха твоето щастие

и в най-трудните дни.

За теб бих понесъл

и най-тежката рана.

Живот си, майка си

и жена все така желана.

 

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??