Песента приветства те, момиче!

Тез' нозе ще сетят ли миг благ?

Ти все още палиш сам-самичко

свойте клечици сред дебнещ сняг...

Гледаш - вред звезди безбройни мигат!

Цветовете, що разпръсват те,

нежно се разстелят, но не стигат

да те сгреят, бедничко дете...

Кой среднощ навън те изостави?

Да студуваш - кой ти отреди?

Люде лоши, без сърца, лукави...

Ведро гледай!... Взор недей сведù!

Жива си и жива ще остане

диря пламъчета бели и искри!

С тях ще те запомни песента... и

нека всичко зло да изгори...