divinagi (Даниела Цветанова)
31 127
Apr 27, 2008, 11:37 AM

На Мама 

  Poetry » Phylosophy
797 0 1
Мила моя мамо,
и в съня си няма да заспя.
Ти си ме родила, мамо,
а в мен са грях, болка и вина.
Съдбата толкова е сляпа,
сълзи изпълват моите очи.
Майко, моля те, недей ме чака.
Тлее огънят във мен, гори.
Прости ми, майчице, за всичко,
което аз ти причиних.
Знам, ти ще ми простиш,
че себе си и Теб азе нараних. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Цветанова All rights reserved.

Random works
: ??:??