Защо когато паднеш,
толкова боли?
И защо светът се тъй стовари
именно на твоите плещи?
С какво, кажи ми, съгреши,
та слана душата ти попари?
Защо теб Бог наказва
за чуждите дела?
И защо Той мен помазва
с неизречените ти слова?
Аз виждам твойта мъка
в уморените от плач очи.
Мамичко, без теб загивам,
знам, че те боли...
Но се бори!
© Анита Райкова All rights reserved.